На Благовещение всеки трябва да излезе от дома си сит и с пари
Празникът се отбелязва точно девет месеца преди Рождество
Пролетта за народа идва на Благовец. Православната църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Така и станало, а празникът Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла.
Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
На трапезата на този ден се слага печена или варена риба, шарена пита, лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.
Народна митология носи, че на 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита. От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.
На Благовещение всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Който види щъркел за пръв път на Благовец, ще е щастлив. Щъркелът обаче не бива да лежи. Най-добре е да бъде съзрян в полет.
Каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба. Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година. Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.